| |
|
Даниел В. ИЛИЕВ
гр.Козлодуй
|
С какъв кошер да работя? Този въпрос си задават всички пчелари, а търсенето на отговора му е довело до създаването на много голямо разнообразие от модели кошери. Освен най-широко разпространените модели многокорпусни кошери – “Лангстрот-Рут”(ЛР), “Фарар” и “Роже Делон”, и кошерите “Дадан-Блат”(ДБ) и “Лежак”, съществуват още различни видове павилионни кошери, слънчеви кошери, касетни кошери, кошери с триъгълна, трапецовидна, овална или друг вид рамка, кошери с неподвижни рамки, кошери за многомайчино отглеждане. Кошерите могат да бъдат изработени в различни варианти с по-висока или по-ниска рамка, с по-къса или по-дълга рамка, с по-голям или по-малък брой рамки, с голям или малък брой корпуси и магазини, при което съответно се получават и нови модели кошери. Всеки модел кошер има свои специфични предимства пред останалите или се използва за прилагането на някой метод на пчеларстване който не може да бъде приложен с друг вид кошер. Наред с това обаче не съществува кошер, с които да могат да се прилагат всички методи, които съществуват за работа с пчелните семейства и съответно не могат да се използват пълните биологични възможности на пчелите и да се получи максимална продукция от тях. |
|
|
Cъставния кошер е един опит да направя кошер, с който да могат да се прилагат всички известни методи и технологии за работа с пчелните семейства, с което да се получи максимална продуктивност от пчелните семейства, а също така максимално да се увеличи производителността на труда на пчеларя при работа с пчелите и при вадене на меда.
Търсейки най-добрия кошер от всички описани в пчеларската литература вниманието ми се спря на три модела кошера, които в най-голяма степен дават възможност за високопродуктивно отглеждане на пчели, и това са кошерите “ФАРАР”, “ЛЕЖАК” и павилионния-касетен
кошер “ПИОНЕР-ХЕЛИОС”.
|
Кошера известен у нас като “Фарар”, а в Америка като “Илиноис” е 10-рамков многокорпусен кошер с височина на рамката 160мм. и голям брой корпуси (фиг.2). Той дава възможност за прилагане на почти всички методи за обединяване или разделяне на пчелното семейство, за подсилване с пчели и пило, за отнемане на пчели и пило, дава възможност за двумайчино отглеждане, за ротация на корпусите, и е удобен за практикуване на подвижно пчеларстване. В сравнение с останалите многокорпусни кошери (с по-високи рамки 200, 230, или 300мм.) той е най-подходящ, тъй като има някой характеристики които му дават предимство. Това са по-леките корпуси, по-лесно прилагане на двумайчино отглеждане, по-стабилни пити, може да се работи и с плодникова рамка от кошера “Дадан-Блат”, а с използване на наставки за корпусите с височина 70мм може да се използва рамка с височина 230 мм. от кошера “Лангстрот-Рут”.[1] |
 |
|
Изследвне на продуктивността на този модел кошер прави д-р К.Л.Фарар като от 287 двумайчини семейства за период от 11 години са получени средно по 122 кг. мед, от най-силните семейства средно по 195 кг., а максималния постигнат добив от двумайчино семейство е 296 кг.![2]
Единствените недостатъци на многокорпусните кошери са ограничения обем за работа с повече от две майки поради ограничената височина на кошера, и значителното физическо натоварване на пчеларя при прилагане на метода на К.Фарар – периодична ротация на плодниковите корпуси.
Целта на многосемейното и многомайчиното отглеждане е увеличаване на продуктивността на всяка отделна пчела, което се получава при увеличаване на числеността на пчелното семейство. Така например при изследване на продуктивността на пчелно семейство от 30 хил. пчели е събран 34 кг. мед, а при пчелно семейство от 40 хил. пчели е съответно 49 кг., при което във втория случай продуктивността от всеки 1 кг. пчели е по-голяма с 1,5 кг..[3] К.Л.Фарар казва по въпроса: ”По време на двуседмично събиране на мед едно семейство в разцвета си, с 60 000 пчели обикновено произвежда 50% повече мед от четри малки семейства от по 15 000 пчели”[4]. Това на практика може да потвърди всеки пчелар.
За многосемейно и многомайчино отглеждане съшествува кошер със специална касетна конструкция с голям обем и възможност за разделяне на майките със специални прегради[5], но този кошер не е разпространен поради сложната си конструкция. В практиката двумайчино отглеждане се прилага в многокорпусните кошери и в преработени ДБ кошери, а с от 2 до 6 майки може да се работи в кошери тип “Лежак”.
Кошерите “Лежак” са кошери от така наречената хоризонтална система. Те имат 14, 16, 18, 20 или повече рамки в плодника, като могат да са без магазин или да са един или повече магазини. Предимствата на този тип кошери са топлообмена между семействата при зимуване и възможността за създаване на много силно многомайчино семейство. Тези кошери имат и няколко съществени недостатъка и това са голямото тегло и размери на кошера, необходимостта от двама души при сваляне на магазините, технологията на работа е на ниво пита, а обема на кошера не позволява работа с повече майки.
Павилионния-касетен кошер “Пионер-Хелиос” е многокорпусен тип кошер с предна и две странични стени, при който 9 касети, в които има по 10 рамки, са разположени на отделни етажи оформени на страничните стени на кошера, а зад всяка касета има вратичка. При този кошер свалянето на всяка касета е независимо от останалите, а ротацята на касетите с пило става без сваляне на магазините с мед. Кошера се използва за създаване на стационарни или подвижни павилиони с долепване на няколко кошера един до друг.[6] Като недостатък на този кошер може да се отбележи по-високата цена, тъй като за направата му се използва два пъти повече дървен материал, като при това изработването на цял павилион изисква много средства.
Разглеждайки трите модела кошера се вижда, че взаимно се допълват по отношение на някой от предимствата и недостатъците си. Така например кошера “Фарар” е лек и може лесно да бъде преместван ръчно за разлика от другите два кошера при които теглото е съществен недостатък. При работа с кошера „Пионер-Хелиос” свалянето на касетите е независимо и облекчава значително пчеларя, докато при „Лежак”-а и „Фарар”-а работата с плодника е свързана с свалянето на магазините с мед, което е голям недостатък особено при работа с повече от една майка. От друга страна в кошера „Лежак” лесно може да се работи с 3, 4 или 6 майки и да се създаде много силно семейство по време на пашата, докато при кошерите „Пионер-Хелиос” и „Фарар” работата с повече от две майки е трудно и пренаселва кошера.
От тук за мен логично възникна въпроса - не е ли възможно на база на трите кошера да се направи кошер, който да притежава предимствата им и съответно да премахва недостатъците им? Първоначално направата на такъв кошер ми изглеждаше невъзможно, но няколко месеца след като прочетох за кошера “Пионер-Хелиос”, попаднах на една статия във в-к „Пчела и кошер” на С.Д.Стефанов от Г.Оряховица, в която той описва метод за двумайчина работа в Кошер със странични магазини създаден от него[7], и задачата намери решение.
Този кошер спада както към хоризонталната система кошери, така и към вертикалната корпусна система. При него на едно широко дъно са наредени един корпус, от двете му страни по един страничен магазин, а над тях има още корпуси и странични магазини, като най-отгоре са покрити с един общ капак. Корпусите посредством отвори в страничните стени могат да образуват общ обем, като в зависимост от преградите които се поставят на тези отвори и върху плодника може да се преминава лесно от две или три едномайчини семейства в двусемейно, трисемейно, двумайчино или тримайчино отглеждане. |
Идеята за отвори в страничните стени на корпусите (фиг.3) решава въпроса за обединяването на кошерите “Фарар”, “Лежак” и “Пионер-Хелиос”, и седи в основата на конструкцията на Съставния кошер.
След като разучих конструкцията на кошера на Стефанов си зададох въпроса какво ще се получи ако широкото дъно, върху което той поставя три корпуса един до друг, разделим на три части, и по същия начин разделим и общия капак над горните корпуси. Получава се кошер при който дъното и капака не е един, а под всеки долен корпус има отделно дъно, а над горните корпуси отделен покрив, които едни до други образуват съответно съставно дъно и съставен покрив. |
 |
|
Същия ефект много елегантно може да се получи, като се доближат плътно един до друг два, три или повече кошера “Фарар”, които имат отвори в страничните стени на корпусите си, които могат да се преграждат с плътна преграда, мрежа или ханеманова решетка! За целта е необходимо кошерите да са с гладки странични стени и да се поставят на равна повърхност, като между тях се осигури защита от навлизане на дъждовна вода чрез поставяне отпред и отзад на сваляеми дъждозащитни летви, а отгоре чрез съединяване на ламарините на капаците чрез ламаринен съединител. |
Получава се кошер на базата на кошера “Фарар” с възможност за неограничено увеличаване на обема в хоризонтално направление (фиг.4). В този кошер в зависимост от броя на долепените кошери “Фарар” може да се работи с много голям брой майки(10, 20 и повече!), като работата с всеки отделен кошер “Фарар” продължава по някоя от традиционните технологии за работа с многокорпусни кошери. Кошера от фиг.4 вече може да се нарече Съставен кошер тъй като има съставно дъно, съставен капак и корпусите стоящи един до друг могат да се нарекат съставен корпус след отваряне на преградите в стените им. |
 |
|
Включването на конструкцията на кошера “Пионер-Хелиос” към тази на Съставния кошер вече е почти задължително, тъй като недостатъка на кошера от фиг.4 когато е с голям брой корпуси във височина е трудното манипулиране с високо разположените корпуси стоящи в средата на кошера.
За да се избегнат недостатъците на кошера “Пионер-Хелиос” от конструкцията му в Съставния кошер включвам единствено етажната схема във вид на Павилионна етажерка (фиг.5). Тя се състои от две, три или повече носещи рамки, на които са разположени двустранно носачи, като между носачите на всяка носеща рамка има отвори. Носещите рамки са съединени помежду си със съединители, при което две носещи рамки образуват един блок. Цялата етажерка е поставена върху метална основа осигуряваща равна повърхност, а над всеки две носещи рамки се поставя ламаринен покрив. |
Предимството на такъв вид етажерка е в това, че тя може много лесно да бъде разширена или стеснена чрез добавяне или отнемане на една или повече носещи рамки и изграждането на павилион да стане постепенно.
На етажите на павилионната етажерка между всеки две носещи рамки се поставят корпусите “Фарар” със странични отвори, на най-долните етажи дъната, а на последните етажи се поставят покривите. |
|
|
По този начин Съставния кошер добива почти завършен вид, като “сърцето” му е 10-рамковия многокорпусен кошер “Фарар” разположен етажно подобно на кошера “Пионер-Хелиос”, и с възможност за обединяване на пчелните семейства в хоризонтално направление подобно на кошера “Лежак“. При това по всяко време от етажерката могат да бъдат свалени едно или повече дъна, капаци и корпуси с пчели и пило, и работата с тях да продължи по традиционния начин за работа с кошер “Фарар”, “Дадан-Блат”, с кошер конфигурация “Лежак”, или просто да се направи отводка.
За да се разкрият пълните възможности на Съставния кошер е необходимо да добавим няколко малки, но важни елемента, които са доказани в практиката на много пчелари.
Първо на всеки корпус на кошера има вход на предната стена, на който е поставена преграда с четри положения – отворено, затворено, вентилационна мрежа и стеснен вход.
Корпусите също така имат и по две спомагателни летви на предната и задната стена, които се използват за ръкохватки и за опора на рамкоповдигача при отваряне на кошера.
За улесняване на пчеларя при подхранване събиране на прашец и др., за дъно се използва дълбоко дъно с два входа, рамка с противовароатозна (и вентилационна) мрежа, вътрешен прашецоуловител с чекмедже, сваляем под и задна вратичка.
За прилагане на метода на подгряване със слънчева светлина (който не е енергоемък за разлика от другите методи – ел.подгряване и поставяне на кошера в отопляема стая), чрез който може да се стимулира яйцеснасянето на майката[8] през есента и началото на пролетта, на няколко от корпусите, които ще служат за плодник, се правят по два двойно остъклени прозореца от двете страни на входа на предната стена. Прозорците се затварят с капачета през лятото и зимата, защото през лятото може да се получи прегряване на семейството, а през зимата се получава излишна активност на пчелите която може да доведе до изчерпване на хранителните запаси и изтощаване на зимните пчели.
Защитата от дъждовна вода на така сформирания Съставен кошер отпред се постига чрез дъски закрепени по дължина на носещите рамки и летви защитаващи разстоянието между всеки два корпуса стоящи един над друг. Отзад по дължина на носещите рамки се поставят сваляеми летви които защитават разстоянието между корпусите и носещите рамки. Отстрани на двете крайни носещи рамки се поставят ламарини покриващи целите носещи рамки.
Поставянето и свалянето на традиционните покривна дъска и капак върху последния етаж на етажерката на Съставния кошер на практика би било трудно поради факта, че те трябва да се вадят назад. Ето защо възникна необходимостта от нов покривен елемент, който да се поставя лесно на етажерката и с него да могат да се прилага лесно подхранване, подпушване и вентилация. |
Такъв нов елемент се получи след като съединих покривната дъска и капака отпред шарнирно чрез панти, а отзад чрез закопчаване. Получи се буквално една Покривна кутия, която се поставя лесно върху етажерката на Съставния кошер, но също така увеличава производителността на работа на пчеларя при традиционния кошер “Фарар”, “Дадан-Блат”, “Лангстрот-Рут” или при конфигурацията „Лежак”. Това е така защото не е необходимо свалянето на капака, а само неговото отваряне, при подхранване, подпушване и поставяне на клетка с нова майка. Също така при сваляне на покривната кутия няма опасност от изпадане на хранилката или други принадлежности на кошера, тъй като те стоят затворени в нея. |
 |
|
За увеличаване на производителността при разпечатване и центрофугиране на питите с мед в практиката се използва технология с едновременно разпечатване на питите без вадене от корпусите. Използват се кошери с модули, които имат неподвижни пити. За разпечатване на питите се използва специална разпечатваща машина, чрез която се разпечатват всички пити от един модул, а за центрофугиране на меда се използва специална центрофуга, в която могат да се поставят няколко модула.[9]
При тази технология производителността при вадене на меда може да се увеличи 10¸15 пъти в сравнение с традиционния начин на разпечатване пита по пита. Въпреки това тази технология не се използва широко заради различията между корпусите на многокорпусните кошери и модулите с неподвижни рамки, което налага пълно подменяне на кошерите при преминаване към тази технология. Освен това разпечатващата машина и центрофугата за цели модули са по скъпи и изискват значителна инвестиция. Недостатък на модулите с неподвижни рамки е също така и невъзможността да се вадят и да се преглеждат питите, което е необходимо при профилактичните прегледи на пчелното семейство и при търсене на пчелната малка и др.
За да се приложи тази технология и с кошера “Фарар” и съответно в Съставния кошер, като се използват обикновени рамки, и за да избегнат недостатъците на модулите с неподвижни рамки в конструкцията на кошера включвам още един елемент – Фиксатор за рамки. Той се състои от горна и долна част. Долната част (разделител) е подобна на използваните в момента релси-разделители, а горната част (захващтач) прихваща рамките и долната част. Фиксатора за рамки се използва за закопчаване на ушите на рамките и осигурява нужното разстояние между тях, като за всеки корпус са необходими два фиксатора. По този начин се образува Пакет от рамки, който представлява отделна конструктивна единица. Пакетът от рамки се поставя в един корпус, като долните части на фиксаторите лягат в каналите на предната и задната стена на корпуса.
Технологията с използване на пакети от рамки ще може да се приложи във бъдеще след направа на разпечатваща машина и центрофуга за пакети от рамки, и ще е рентабилна при по-големи пчелини с над 300 пчелни семейства.
За по-малките пчелини, при които питите с мед се разпечатват една по една, долните части на фиксатора на рамки – разделителите, могат да се използват по традиционния начин при което отпада необходимостта от слагането на Хофманови разделители на рамките.
С това Съставния кошер добива завършен вид. Той е павилионен многокорпусен кошер за многомайчино отглеждане с етажна конструкция, с ниска рамка, дълбоки дъна, покривни кутии, слънчево подгряване, с възможност за използване на пакети от рамки, и с неограничени възможности за разширяване на обема в хоризонтално направление, като при това дълбоките дъна, корпусите и покривните кутии могат да се използват за пчеларстване по традиционните методи за работа с кошери “Фарар”, “Лежак”, “Дадан-Блат” и “Лангстрот-Рут”. При това създаването на пчелин с няколко съставни кошера може да започне със създаване първоначално на пчелин с кошери “Фарар”, и в последствие да се направят павилионните етажерки, а след това кошерите “Фарар” вече заселени да се прехвърлят на етажерките.
Съставния кошер от фиг.1 и фиг.7 е с 33 корпуса, в момента е населен с 6 пчелни семейства, разделени с плътни прегради, като обема му позволява нормално презимуване на 9 силни семейства или на 15 слаби семейства или отводки! Оптималния състав на кошера в този вид е зимуване на 9 пчелни семейства и работа през активния сезон с 6 семейства. Тази година планувам разширяването на кошера с още два блока при което той ще стане с 55 корпуса и в него ще може да се работи с 10 семейства, и да зимуват 15 силни семейства или евентуално 25 слаби семейства или отводки!
А това дали Съставния кошер ще позволи максимално използване на биологичните възможности на пчелите с максимална продуктивност при минимално вложен труд при работа с него ще се види след няколко години на изпитание които предстоят. |
|
|
| |
| |
ЛИТЕРАТУРА:
- М.Матич, “Отглеждане на пчели с корпусния кошер на Фарар”, Библ.”Нов рой”, 1998г.
- Д-р К.Л.Фарар, “Ефектът на двумайчините семейства върху добивите”, Пчелин, 2004, 4, стр.105.
- Л.Радоев, “Календарен справочник по пчеларство”, стр.22, Дионис, 1998г.
- Д-р К.Л.Фарар, “Продуктивно пчеларство”, Апиинфоцентър-Котларски, София, 2004.
- В.А.Петровский, “Способ Б.А.Петровкого многоматочного содержания пчел и устройство для его осуществления”, пат.№ RU 2081571.
- Г.Яковлев, Кошер “Пионер–Хелиос”, Пчелин, 2002, 2, стр.13-14.
- Ст.Димитров, “Двусемейно отгглеждане на пчели”, Пчела и кошер, 2002, 78.
- А.Трасивулу,П.Харонис,С.Гунари,М.Контесис, ”Ефект на кошерите с остъклени предни стени върху репродукцията и поведението на пчелите”,Пчелин,2003,3.
- Адриан де Тоа, “Модул с фиксирани рамки”, Пчелар, 2000,10.
|
|
(Статията е побликувана в сп.Пчелар,бр.5, 05.2006г.)
|
|
|